Tel: 0877/62-09-22
Email: lawoffice1.stelltlegal@gmail.com

By

Поредното спечелено от нас дело срещу Банка

2 1

By

Налагане на обезпечителни мерки

При налагането на обезпечителните мерки, публичните изпълнители трябва да посочат данъчното задължение, по повод на което се налага, негови я размер , имуществото върху което следва да се наложат мерките. Важно е да се отрази правното основание за обезпечаването. Защото последицата от него е, че давностните срокове спират да текат.
– Обезпечителните мерки се налагат с постановление. Това може да стане в хода на данъчната ревизия, при издаването на ревизионния акт, при наличието на установено вече и изискуемо данъчно вземане. ДОПК изброява кои са задължителните реквизити на този акт, които са предпоставка за неговата законосъобразност. Такива са писмена форма, име и длъжност на органа, основание за обезпечаването, вида и размера на задължението, вида на налаганата обезпечителна мярка и др. Липсата на някои от посочените реквизити е основание за отмяна на постановлението. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и третите заинтересовани лица.
– Налагането на обезпечителните мерки от публичните изпълнители може да бъде обжалвано по административен и по съдебен ред. Като обжалването не спира изпълнението. Срокът за обжалване е 7 дни от връчването на постановлението. Компетентният да се произнесе по жалбата орган следва да го направи в 14 дневен срок или в 7 дневен срок, когато издаденото постановление е за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Решението на административния решаващ орган се обжалва пред административния съд. Ако решаващият орган не се произнесе в срок, се смята за потвърждение на постановлението. Това мълчаливо потвърждаване може да се обжалва в 14 дневен срок.
– Съдебното обжалване може да бъде инициирано от длъжника или публичния изпълнител. Право да обжалват имат и трети лица, които в деня на налагане на запора или възбраната се намират във владение на вещите, върху които са наложени мерките.
– Уредените в ДОПК видове обезпечителни мерки са:
– – възбрана върху недвижим имот или кораб
– – запор на движими вещи и вземания
– – запор по сметките на длъжника в банки
– – запор на стоки в оборот
– Компетентният орган преценява коя или кои мерки да наложи, като може да бъдат установени повече от една за едно вземане. Границата на тези правомощия е обезпечението да бъде до размера на задължението.

By

Запис на заповед

Записът на заповед е добър вариант за писмено и доброволно уреждане на възникнал дълг.

Записът на заповед е ценна книга, която подобно на извънсъдебното споразумение улеснява взаимоотношенията в бизнеса и скъсява съдебните дела и разноски;Записът на заповед е писмено обещание, дадено от длъжника, че ще плати определена парична сума, което обещание обаче, се ползва с изключително предимство в съда. Срещу запис на заповед трудно се правят каквито и да било възражения. Това е така, тъй като записът на заповед съдържа определен брой реквизити, без които тя не би имала тази сила и без които тя би била просто едно обещание.

При записа на заповед, събирането на вземането става по определени в закона процедури, които следва да бъдат изпълнени. Тези процедури са различни в зависимост от записа на заповед, тъй като и записите на заповед са различни видове. Понякога се налага предявяване на записа на заповед, а понякога трябва да се следи падежа й. В практиката връчването й става с нотариална покана, а отказът се удостоверява с констативен протокол от нотариуса или с двама свидетели.

Спазването на процедурите е важно с оглед на последващите съдебни действия по събиране на обещаната сума.

Записът на заповед е евтин и удачен начин да се признае като неоспоримо дадено вземане – не е нужна и нотариална заверка на подписа на длъжника, достатъчно е подписът да бъде лично поставен от лицето. Изключително важно е съхранението на записа на заповед.Записът на заповед представлява извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на Гражданския процесуален кодекс и лесно би могла да се превърне в изпълнителен лист, а оттам и в принудително изпълнително производство.

Записът на заповед се ползва изключително от търговци, но много често се представя и на физически лица, като „хватката“ в обикновено е, че търговецът в повечето случаи е наясно със стойността на записа на заповед, а физическите лица – не.

By

Права върху интелектуалната собственост

Интелектуалната собственост представлява продукти, творби или процеси, които сте създали и които ви дават конкурентно предимство.

Има 3 подкатегории:

Индустриална собственост: изобретения (патенти), търговски марки, промишлени дизайни, нови сортове растения и географски указания за произход;

Художествени творби, защитени с авторски права: оригинални литературни и художествени творби, музика, телевизионни програми, софтуер, бази данни, архитектурни дизайни, рекламни творби и мултимедии;

Търговски стратегии: търговски тайни, ноу-хау, споразумения за поверителност или бързо производство.

Как мога да защитя интелектуалната си собственост?

Можете да защитите своята собственост чрез правата върху интелектуалната собственост, установени от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Формата на защита зависи от вида интелектуална собственост:

патенти — позволяват ви да попречите на трети лица да произвеждат, използват или продават вашето изобретение за определен период от време в зависимост от неговия вид;

търговски марки — защитете името на вашия продукт, като попречите на други фирми да продават продукт със същото име;

авторско право — уведомява всички хора, че вие (като автор) възнамерявате да контролирате производството, разпространението, показването или изпълнението на вашата творба. Авторското право се предоставя автоматично, без да е необходима официална регистрация. Можете да започнете да използвате символа за авторско право незабавно.

Правата върху интелектуалната собственост все още са защитени предимно от националните закони, а не от законите на ЕС. Защитаването на тези права във всяка отделна страна от Съюза може да бъде сложно и да струва скъпо. Можете да спестите време и пари, като защитите интелектуалната си собственост на равнище ЕС.

By

Регламент ЕО 805/2004

Съгласно чл. 619, ал 1 ГПК европейско изпълнително основание при безспорни вземания се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото или в чийто район е издаден публичният документ.

Българският законодател е избрал съда, който е разгледал делото като първа инстанция. На основание чл 6. ал. 2 Регламент 805/2004 УЕИО би трябвало да може да се издаде и от въззивния съд и от ВКС. Съдебна спогодба обаче може да постигне и във втората и в третата инстанция. При това положение, ако е постигната по-нагоре, ще трябва да се изчака чисто техническото връщане на досието на делото в първоинстанционния съд. Решението при признание на иска (чл 237 ГПК) също може да бъде постановено от по-горна инстанция. Освен това когато то е осъдително, постановено от въззивния съд, на основание чл. 404, т.1 ГПК е годно ИО и с огледна чл.6 1, б.“а“ Регламент 805/2004 би било добре да бъде осигурена възможността да бъде сертифицирано като ЕИО от постановилия го въззивен съд. Същото важи и когато решението при признание на иска, постановено от първата, съответно въззивна инстанция бъде обжалвано. Поради прякото действие на Регламента в посочените случаи УЕИО трябва да може да се издаде и от въззивния съд, съответно ВКС, докато делото е висящо в съответната инстанция. За неприсъственото решение (чл.238 ГПК) проблемът не стои, тъй като предпоставките му показват, че то може да бъде постановено само от първоинстанционния съд. Проблемът не стои и при заповедта за изпълнение, защото тя се издава от първоинстанционния съд, наречен в практиката още и заповеден, и защото тя не подлежи на обжалване – чл.413, ал 1 ГПК.

В чл. 619, ал 1 ГПК българският законодател се е съобразил механично с чл 4., ал 3. от Регламент – 805/2004, предвиждащ публичните актове като извънсъдебни изпълнителни основания. Не е съобразил обаче с това, че такъв термин и такъв акт няма в българското процесуално право, а предпоставка за издаването на УЕИО от българския съд е документът да е ИО на българското право, издаден от българския орган. В българското процесуално право няма и несъдебни изпълнителни основания. Три са категориите български изпълнителни основания, които попадат в приложното поле на Регламент 805/2004 – решения : при признание на иска (чл. 237 ГПК), неприсъствено решение (чл.238 ГПК), заповед за изпълнение, съдебна спогодба. Така, че по нашето право годните да станат ЕИО по Регламент 805/2004 актове са съдебни, в смисъл на постановени от съд. Заповедта за изпълнение е съдебно решение по смисъла на чл.3, ал 1. Регламент 805/2004.

By

Прекратяване на изпълнително дело

Според  тълкувателното решение на ВКС Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните факти.

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнителслужебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С въпросното Тълкувателно Решение, ВКС е разгледал въпроса за давността или иначе казано, кога ще се прекрати производството, в хипотеза, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, в продължение на две години. Коментиран е и въпроса: кои действия са изпълнителни и кои не, като според ВКС: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др

By

НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Динамичната икономика и стопански процеси, стремежът към подобряването на приходите и реализирането на по-голяма печалба са основните мотиви на стопанските субекти. Много често тези цели се преследват на всяка цена и с всички средства, което рефлектира върху бизнес отношенията между различните компании. Един често срещан конфликт е нелоялната конкуренция.

Увреждането на доброто име на конкурентите е фактически състав на нелоялната конкуренция, посочено в чл.31, ал.1 ЗЗК, съгласно който се забранява увреждането на доброто име  и доверието  към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространение на неверни сведения.

Съставът на така формулираното нарушение обхваща два елемента – обекта на нарушението и начин за осъществяване на неправомерни действия. Нелоялните действия  може да бъдат насочени към личността на конкурента или на неговите сътрудници. Същото се отнася и за предприятието на конкурента, определяйки го в негативна светлина, хвърляне на съмнения върху продукцията и капацитета. Нелоялните действия могат да бъдат насочени и към производственото или финансово състояние на конкурента : твърдения , че предприятието ще преустанови дейност или  твърдения, че конкурентното предприятие не плаща редовно задълженията си. Предмет на публично оповестено твърдение може да бъде и заплахата за съдебно преследване на конкурента или за започната вече съдебна процедура.

Друг основен обект на увреждане са стоките или услугите, предлагани от конкурентното предприятие .Важно е да се подчертае, че мащабът на разпространението на твърдението, увреждащо конкурента, не е определящ за наличието на нарушение. Определящо за квалификацията на действието като нарушение е то да може да произведе очаквания ефект – увреждането на конкурента според изискването на чл 31.ал. 1 ЗЗК.

Забраната обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент.

Изричното обособяване на най-характерните и най-често срещаните форми на нелоялна конкуренция в чл. 30 – 37 от ЗЗК не е изчерпателно и не изключва възможността с други действия или бездействия, извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика, да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В тези случаи приложение намира общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

By

ЗАЩИТА СРЕЩУ ДРАСТИЧНОТО ПОВИШАВАНЕ НА ЛИХВИТЕ ПО БАНКОВИТЕ КРЕДИТИ

Освен защитата, която Законът за защита на потребителите и правото на Европейския съюз дават на потребителите на банкови кредити (обсъждано в другите ни статии публикувани в блога ни в този сайт), съществуват и други възможности за защита. Една от тях е предвидена в Търговския закон.

Когато по отпуснат банков кредит е налице драстично и ясно изразено повишаване на лихвения процент, Търговския закон дава възможност засегнатата страна – потребител да поиска изменение или разваляне на договора сключен с банка.

Този способ на защита е приложим, когато се касае за такива обстоятелства, които страните по един двустранен договор /какъвто е договорът за паричен кредит/ не са могли, но и не са били длъжни да предвидят. Например такива непредвидими и непреодолими за потребителите обстоятелства са : основанията които банките изтъкват за да обосноват едностранното повишение на лихвите.

В тази ситуация – при едностранното и самостоятелно изменение в посока на повишаване на лихвите от страна на банката, ако потребителя продължава изпълнението на договора за него ще са налице неоправдани загуби и пропуснати ползи.

Посочения способ на защита е приложим и когато престациите, които потребителя дължи са станали нееквивалентни. От тази нееквивалентност, представляваща промяна в стопанските и икономически условия, едната страна – банката несправедливо се облагодетелства за сметка на другата страна – потребителя. Т. е. за банката ще е налице неоснователно обогатяване.

Претендирането от потребителите на този вид защита може да се упражни само по съдебен ред.

By

ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Заповедното производство е процедура пред съда, която започва с подаване на заявление (а не искова молба) и цели заявителят да събере по бърз начин вземането си (парично или за предаване на вещ) по опростен ред поради неговата безспорност (когато не е налице спор по него).

Тогава, когато длъжникът не оспорва, че има посочените от заявителя задължения, заповедното производство дава възможност за бързо събиране на тези задължения и отпада необходимостта да се води традиционния исков процес.Заповедното производство се развива пред районния съд по местожителството на длъжника (когато той е физическо лице) и седалището (когато е юридическо).

I. (По чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс): когато се касае за вземане на парични суми до 25 000 лева или заместими вещи, както и в по-редкия случай на задължение за предаване на движима вещ.

В тези случаи, съдът издава заповед за изпълнение в закрито заседание, без да уведомява другата страна и единствено въз основа на твърденията на заявителя. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност.Ако съдът уважи заявлението, заповедта се връчва на длъжника от съда, с приложен към нея документ – „Възражение”. В двуседмичен срок от получаване на заповедта длъжникът може да подаде „Възражението”, с което заявява, че не дължи сумата, като не е необходимо да се мотивира.

Ако в двуседмичния срок длъжникът не подаде възражение, тoва означава, че той не оспорва задължението си и въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

С подаване на възражението длъжникът оспорва съществуването на задължението, а производството продължава, като заявителят подава искова молба и се провежда исково производство. В рамките на новообразуваното дело, заявителят и длъжникът излагат твърденията си и представят доказателства за съществуването или несъществуването на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение.

II. (по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс) – когато се представи документ, сред изрично изброените в чл. 417 без значение от цената на вземането (например запис на заповед, ипотечен акт, нотариален акт и др).В тези случаи, заедно със заповедта за изпълнение съдът издава и изпълнителен лист, като по този начин предоставя на заявителя възможността незабавно да образува изпълнително производство срещу длъжника.

В този случай заповедта се връчва от съдебния изпълнител. Затова при подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение е необходимо към възражението да се представи документ, удостоверяващ датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител (копие от тази призовка, отразяваща датата или удостоверение от съдебния изпълнител).Успоредно с възражението длъжникът има право да обжалва съдебни разпорежания с частна жалба. Предявяването на частна жалба обаче също не спира изпълнението.

Нормите, уреждащи заповедното производство, предвиждат защита на длъжника – отмяна поради невъзможност за оспорване и иск за оспорване на вземането, при положение че бъдат открити нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото.

By

Екологично право

Екологичните проблеми на съвременното общество се очертават като едни от най-актуалните за нашата съвременност, от успешното разрешаване на които зависи до голяма степен съдбата на сегашните и бъдещите поколения. За целта е необходимо, от една страна, провеждането на гъвкава държавна политика (1), която отчита съвременните постижения на науката и социалната практика, а от друга страна, ефективно международно сътрудничество. Известно е, че правото е най-важното средство за успешното провеждане на държавната екологична политика, поради което проблемът за източниците на българското екологично право придобива особено значение.

Източници на екологичното право на Република България са националните нормативни актове и международните правни актове, към които се е присъединила нашата страна или приети с нейно участие, които съдържат правни норми, регулиращи обществените отношения, свързани с опазването на околната среда, т. е. с предмета на екологичното право (2). Според йерархията на националните нормативните актове могат да бъдат посочени следните видове източници на екологичното право: конституция, закони и подзаконови нормативни актове.

Налице е голям брой национални нормативни актове в областта на опазване на околната среда в нашата страна. Поради редовното й членство в ЕС и свързаното с него динамично развитие на европейското екологично право предстои огромна по мащабите си работа по сближаване на българското с европейското екологично право, която изисква: а) солидна кадрова обезпеченост на компетентните държавни органи, отговарящи за т. нар. “евроинтеграция”; б) ефективно сътрудничество на учени и специалисти от различни области на науката и социалната практика, особено в преходния период на адаптация на българското към европейското право.

2. Република България е участник и в редица двустранни и многостранни международни споразумения в разглежданата област, които също оказват влияние върху развитието на националното екологично законодателство. Изпълнението на задълженията й по тях изисква понякога не само необходимия кадрови потенциал, но и значителни финансови ресурси. Поради това, за в бъдеще внимателно трябва да се обмисля всяко по-нататъшно участие на страната ни в такива споразумения.

3. Ефективното прилагане на горепосочените национални нормативни актове е важна гаранция за реализацията на държавната екологична политика и в частност, на основното право на българските граждани на здравословна и благоприятна околна среда по чл. 55 от КРБ.